Лазар

Начало книги

Във Витания достигна слух, че Галилеецът бил хванат и хвърлен в затвор.

Когато научи за това, Марта събра молитвено ръце и очите й се наляха със сълзи.

— Ето — рече тя, — аз ви казвах! И защо отиде той в този Ерусалим, защо не си остана тук? Тук никой нямаше да научи за него… можеше да си гледа спокоен дърводелството… щеше да си направи работилница у нас на двора…

Лазар пребледня и очите му възбудено запламтяха.

— Глупости, Марто — каза той, — Той не можеше да не отиде в Ерусалим. Не можеше да не се изправи срещу ония… ония, фарисеите и сарафите, не можеше да не им каже в очите какво си мисли за тях. — Вие жените не ги разбирате тия работи.

— Аз разбирам — рече Мария тихо и екзалтирано. — И ако искате да знаете, аз ще ви кажа какво ще стане. Ще стане чудо. Ще направи знак с пръста си и стените на затвора ще се разтворят — и всички ще го познаят, ще коленичат пред него и ще възкликнат „чудо“…

— Има да чакаш — каза Марта притеснена. — Той НИКОГА не се е грижил за себе си. За себе си той нищо няма да стори, с нищо няма да си помогне освен — добави тя с разширени очи, — освен да му помогнат другите. Може би чака да му се притекат на помощ… всички ония, които са го слушали… всички, на които е помогнал, да се препашат и да се притекат…

Читать дальше →