Изповедта на Дон Жуан

Начало книги

Смъртта на злочестата доня Елвира беше отмъстена. В Посада де лас Реинас Дон Жуан Тенорио лежеше пронизан с шпага в гърдите и очевидно умираше.

— Емфизем на белите дробове — мърмореше местният лекар. — Друг би могъл и да оздравее и да живее още, но кабалеро като Дон Жуан с неговия интензивен начин на живот… Трудно, Лепорело; да ти кажа, не ми харесва сърцето му. Е да, това би могло да се предполага: след тези ексцеси in venere — съвсем ясен случай на астения, господа. Аз, Лепорело, бих повикал за всеки случай свещеника; може още да дойде на себе си, макар че като имаме предвид днешното състояние на науката — не знам. Моите почитания, кабалерос.

Ето тъй се случи, че падре Хасинто седна при краката на Дон Жуан и зачака пациентът да дойде на себе си; докато чакаше, той се молеше за грешната му (това беше общоизвестно) душа. Де да знаеш, може пък да ми се удаде да спася душата на тоя закоравял грешник, мислеше си дребният отец; изглежда здравата са го наредили — дано това сломи надменността му и доведе мисълта му в състояние на смирено покаяние. Не на всеки се случва да му падне в ръцете такъв известен и безсъвестен развратник; ех-е-е, такъв рядък случай едва ли е имал и бургоският епископ. Има да си шепнат хората: вижте, вижте, това е падре Хасинто, същият, който спаси душата на Дон Жуан…

Читать дальше →