Гонерил — дъщерята на Лир

Начало книги

Не, нищо ми няма, дойке — и не ме наричай вече златно момиче. Зная, едно време, когато бях малка, ти ми казваше така; а крал Лир ми викаше хлапак ниеден, нали? Щеше да бъде по-доволен, ако му се беше родил син — как мислиш, синовете по-добри ли са от момичетата? Реган открай време си е една такава госпожичка, а Корделия — нали я знаеш: елате мухи, изпапайте ме. Истинска божа кравичка. А Реган — просто да й се не надява човек — навирила нос като кралица, а какъв егоист, помниш ли? То открай време си го има тя това. Кажи, бабо, аз бях ли зла, когато бях малка? Ето на.

Как се случва, та човек става зъл? Аз ЗНАЯ, дойке, че съм зла. Мълчи, и ти мислиш така. На мене ми е все едно какво си мислите вие всичките за мене. Може и да съм зла: но в това, което се случи с татко, бях права аз, дойке. Какво го беше прихванало, защо трябваше да ми домъкне тия сто свои мъжаги, те да бяха само сто: ами на всичкото отгоре и цялата прислуга — тя, тая работа, съвсем не става така. Него, дойке, щях да го посрещна с удоволствие, повярвай ми, дойке; аз го обичах, безкрайно го обичах, повече от всеки друг на света; ама тая негова компания, боже господи… Та те превърнаха къщата в бардак! Спомняш ли си, дойке, на какво беше заприличало тук: навсякъде се мотаят разни безделници, навсякъде гюрултия и караници, и побоища, а пък мръсотия, какво ще ти разправям — по-лошо от бунище. Кажи, дойке, коя домакиня ще позволи ТОВА? А не можеш и да им забраниш, къде ти! НА ТЯХ можеше да заповядва само крал Лир. Към мене се отнасяха с насмешка. Нощем се мъкнеха при слугините — непрестанно се чуваше мляскане и шум от съборени предмети и женски писък — херцогът спеше като заклан; аз го будя, чуваш ли? А той само мърмореше, остави ги и спи. Представяш ли си, дойке, как МИ беше тогава!

Читать дальше →