Бенханан

Начало книги

Вие, Бенханан, питате виновен ли е. Работата стои така: аз не съм го осъждал на смърт, изпратих го само на Каяфа. Нека Каяфа ви каже каква вина е намерил у него, аз лично нямам нищо общо с това.

Аз съм стар практик, Бенханан, и ще ви го кажа съвсем откровено. Струва ми се, че в неговото учение тук-таме имаше рационално зърно. У тоя човек имаше много истина, Бенханан, и намеренията му бяха почтени; но тактиката му беше лоша. Така той никога не можеше да спечели. По-добре щеше да направи, ако го беше написал и издал в книга. Хората ще прочетат книгата и ще кажат, това е слаба или пресилена книга, в нея няма нищо ново, и подобни бабини деветини, каквито се приказват обикновено за книгите. Но след време други ще напишат едно-друго, след тях пък други, е, и така поне нещо ще се прихване. Не всичко, не цялото учение, но това разумният човек не може и да го иска. Достатъчно е да наложи една или две свои идеи. Така стават тия работи, драги Бенханан, иначе не върви, ако искаме да оправяме света. Тия работи стават само с търпение и лека-полека. Та казвам, трябва най-правилната тактика: какво значение има истината, когато не сме в състояние да я наложим?

Читать дальше →