Атила

Начало книги

На сутринта пратеникът се върна откъм края на гората и донесе вестта, че на югоизток през нощта е имало огнено зарево. Тоя ден пак ръмеше, мокрите дървета едвам тлееха; трима от бежанците, укрити в урвата, умряха от дизентерия. Тъй като нямаше какво да се яде, двама мъже бяха отишли при пастирите отвъд гората; те се върнаха късно следобед, целите измокрени и изтощени до смърт; едва можаха да разберат от тях, че положението е много лошо: овците мрат и кравите се подуват; когато единият от тях поискал да прибере собствената си телица, която поверил на пастирите, преди още да избягат в гората, пастирите се нахвърлили върху тях със сопи и ножове.

— Да се помолим — каза попът, който беше болен от дизентерия. — Всевишният ще се смили.

— Господи, помилуй — загъгнаха обезсърчените хора. В този миг между жените се разрази шумна свада заради някакъв вълнен парцал.

— Какво има пак, проклетите му женоря — изрева кметът и отиде да нашиба жените с камшик. С това безпомощното напрежение намаля, мъжете отново се почувствуваха мъже.

Читать дальше →