Тайната на Марша Мелоу

Начало книги

Много благодарности на Лавиния Тревор и Сюзън Сандън. Благодаря и на Каролин Нацлер. И на трима или четирима души, които са ми повлияли най-много в живота ми, докато работех в онова тясно място на улица „Шарлот“. Те си знаят кои са. Не, Люси, не си ти.

Чакам изнервена в приемната. Напрегнатите ми ръце мачкат коленете, докато някаква секретарка с бухнала руса коса ме оглежда иззад една саксия с юка. Телефонът й иззвънява и тя го вдига. Изслушва някого, след което затваря и изрича с гърлен глас:

— Той е готов да ви приеме.

Изправям се и си придърпвам полата. Сърцето ми бие като лудо под сакото. Мразя интервютата, но тази работа наистина ми е нужна. Поемам си дълбоко въздух и отварям вратата на офиса.

— Заповядай, седни, аз ей сега свършвам — казва мъжът зад голямото бюро. Акцентът му ме изненадва. Не очаквах старшият партньор в „Блинкхорн и Бракън“ да е американец.

Сядам и оглеждам потенциалния си работодател, докато той си довършва писмото. Доста по-млад е, отколкото предполагах, и изглежда доста добре по един загорял, скулптиран квадратночелюстен начин. Той оставя химикалката и ме поглежда, ослепително бяла усмивка разцепва лицето му.

Читать дальше →