Лятото и градът

Начало книги

Първото нещо, което прави Саманта, е да ме помоли да намеря обувката й. След като я локализирам в мивката, тя ме кани на парти.

— Няма да е зле да дойдеш, особено като се има предвид, че и без това няма къде другаде да ходиш, а аз нямам никакво желание да се правя на детегледачка.

— Не съм малка, та да имам нужда от детегледачка.

— Добре де, пиле голишарче си — отбелязва тя, оправяйки сутиена си, докато се намъква в тясна зелена рокличка от ликра. — С други думи, все още си незряла. И не ми се ще цял живот да се обвинявам, че те е прилапал някакъв сводник.

Завърта се на пети и оглежда тоалета ми — тъмносиньо костюмче от габардин, което само преди няколко часа считах за върха на модната линия.

— Това ли е единственото, което имаш? — присвива неодобрително очи тя.

— Имам една черна вечерна рокля от 60-те — отговарям.

— Браво! Облечи я! — отсича Саманта и ми подхвърля чифт огромни слънчеви очила със златисти рамки. — Сложи и тези, че да заприличаш на нормален човек!

Читать дальше →