Булевардът на тузарите

Начало книги

Беше само някаква си роля в телевизионен сериал и само някакъв си едностаен апартамент в Ню Йорк. Но напоследък ролите, а още по-малко свестните, се намираха изключително трудно, пък и всеки в Лос Анджелис бе наясно със стойността дори на малко жилище в Манхатън. Освен това сценарият пристигна на същия ден, в който й връчиха и документите за развода.

Ако истинският живот бе филмов сценарий, някой режисьор вероятно би зачеркнал тази сцена, определяйки я като „подозрително голямо съвпадение“. Обаче Шайфър Даймънд обожаваше съвпаденията и знаците на съдбата. Все още не бе изгубила детинската си вяра, че за всичко на този свят си има магическа причина. Все пак бе актриса, което ще рече, че почти целият й живот бе магия. И така, тя прие ролята, която налагаше връщането й в Ню Йорк за шест месеца. И тъй като и без това притежаваше едностаен апартамент на Пето авеню, реши, че най-естественото решение е да живее там. Първоначално възнамеряваше да остане в Ню Йорк само за периода на снимките, след което да се върне отново в Лос Анджелис и къщата си в Лос Фелис. А после, два дена след като прие ролята, се отби да похапне при Айви, където налетя на последния си бивш съпруг, обядващ с някаква млада жена. Седеше на маса в центъра на залата, опиянявайки се от новопридобития си статус на президент на телевизионна компания, а от почитанията, които персоналът засвидетелстваше на младата жена, Шайфър заключи, че това очевидно е най-новото му гадже. Мълвата твърдеше, че била концертираща пианистка от известно семейство, обаче момичето имаше лъскавото излъчване на скъпа проститутка. Връзката беше повече от клиширана, ала двадесет и петте години, прекарани в Холивуд, бяха научили Шайфър, че мъжете нямат нищо против клишетата, особено когато клишето касае радостите за техния пенис.

Читать дальше →