Франклин се загуби

Начало книги

Костенурчето Франклин можеше да се пързаля надолу по стръмния склон към брега на реката.

Можеше да брои от едно до десет и обратно — от десет до едно.

Франклин можеше сам да откопчава и закопчава копчетата си.

Можеше дори съвсем сам да отиде чак до къщата на мечето Рошко.

Но на Франклин не му разрешаваха да ходи сам в гората.

Един ден Франклин каза:

— Мамо, искам да играя с мечето Рошко. Може ли да отида до Рошко, мамо?

— Може — разреши майка му. — Но до шест часа трябва да се върнеш за вечеря. Сега ще ти покажа как ще бъдат разположени стрелките на часовника в шест часа. Ето така… И не забравяй — не бива да влизаш в гората!

Франклин забърза по пътечката, мина по мостчето, прекоси поляната с горски плодове и стигна до къщата на мечето Рошко.

Рошко си играеше в градината пред къщи с лисичето Лиско, гъсока Гери и видрата Шуши.

— Е-хо, ето ме! — извика Франклин. — Дойдох. На какво си играете?

— На жмичка — викнаха приятелите му. — Ти жумиш!

Читать дальше →