Не мести предметите, Вячек!

Начало книги

Майката дойда да изпрати Вячеслав на летището и се държеше коректно. Вячек се страхуваше не от сълзи, не от тревожни думи, а от указания, недадени в къщи, които тя можеше да изложи тук, пред групата туристи, които все още се разглеждаха един друг, избирайки си партньори и приятели за времето на пътуването до Англия.

Майката държеше в ръка сгънато списание със заглавие на латиница, понеже винаги помнеше, че трябва да прави впечатление на делова, съвременна и умна жена. Всичко това се разбираше и така от пръв поглед, списанието беше излишно.

Вячеслав проследи погледа на майка си. Особено си патеха от него жените, една от които, слабичка шатенка, майката просто пронизваше с погледа си.

— Помислих си — произнесе майката — за тази лекота, с която се завързват в наши дни интимни отношения между младежите. Имах случай да видя на Южния бряг на Крим, как външно порядъчни момичета биват овладени от някаква специфична курортна настървеност. Не, не съм лицемерка…

Читать дальше →