Злополучията на змията изкусителка

Начало книги

Небивалото произшествие стана на планета, която принадлежи към една много отдалечена от нашето слънце звездна система. А по време то се случи тъкмо когато тамошната земя се бе сдобила с трева, що дава семе, както и с дървета, натежали от сладък плод. Птици и животни от различни видове населяваха вече дървета и храсти. Риби от всякаква големина се носеха из моретата, едва отделени от водите на небесната твърд.

Всред една гора, където преплетени лиани все още напомняха за неотдавнашния хаос, от няколко дни бе изникнала просторна и съразмерно подредена градина. Със зелените си морави, с цветните си, чудно ухаещи лехи и млади горички, чийто листак преливаше в хиляди отсенки, тя бе блестящо потвърждение на добрия вкус и артистичните качества на своя създател.

Млада, красива до съвършенство жена се разхождаше из това блажено място. Тя бе гола, ала не го знаеше.

Жената пристъпяше бавно, все още плахо, вдишвайки с разширени ноздри всички аромати, които се носеха наоколо, и вървеше по пътека, посипана с гладки, лъскави камъчета, така приятни за ходилата й, както допира до ситен пясък. Като стигна до първия завой, тя се обърна и зърна на известно разстояние човешка фигура, изтегната върху земята. Жената се усмихна, щом зърна своя другар, настанил се на сянка. Тя непрекъснато се усмихваше. Всяка проява на живот в градината я озаряваше с радост. Ала мъжът не можеше да се наслади на усмивката й, тъй като спеше със същия блажен израз на лицето, обърнато към небето. И той като нея бе гол, но не го и подозираше.

Читать дальше →