Хоризонти

Начало книги

На пазара в Удавената махала цареше оживление. Фаун вдиша дълбоко натрапчивата миризма на риба, миди, морски твари с потръпващи крачка, топли мекици, варени раци, сушени плодове, непрани дрехи, пилета, кози, овце, коне. Сред тези миризми се промъкваше влага откъм ширналата се Грей, толкова широка, че отсрещният бряг едва се мержелееше на утринната светлина.

Оловносивите води проблясваха зад пъстрата гмеж, събрала се под скалите, които разделяха лъскавия Горен Греймаут от шумната — Фаун трябваше да признае, че е значително по-шумна — крайречна част. Покрай калните брегове се бяха наредили пътнически и товарни лодки, спрели за почивка в края на пътуването, и други — рибарски и някакви гемии, сигурно по-подходящи за морето, до което едва ли имаше повече от десет мили, отколкото за капризната река. По криволичещите улици се редяха дюкяни, пивници и бараки — всичките построени с греди от стари лодки, някои дори не бяха разглобени, ами изтеглени от впрягове на сушата. Всички разправяха, че чакали следващото наводнение, което щяло да отмие миризмите и хаоса на Удавената махала. Горният град пък надзърташе сух от високото. Странен начин на живот. Нима каменистият ручей край фермата на родителите й, далече на север, можеше да се нарече река?

Читать дальше →