Лицата на мрака

Начало книги

Ермантие разхождаше непохватно дебелите си пръсти по перфорираната страница и движеше устни, сбърчил угрижено чело. На някои места се връщаше назад и, стаил дъх, с ръмжене натискаше по-силно. Това пък какво е? И току обърсваше връхчетата на пръстите о ръкава си, защото плувваше в пот. И отново опипваше ядно. Колко дупки? Четири. Две горе, две долу. Тогава — коя буква? Коя, по дяволите?

„До гуша ми дойде! Да ме оставят на мира. Минало ми е времето да ходя на училище!“ — избухна той и захвърли учебника на системата Брайл, стиснал гневно пестници. Стовари силно юмрук върху кръглата масичка, изправи се, събаряйки стола си. Нещо падна зад него и се счупи със звънливия шум на натрошено стъкло. Той се обърна, дишайки шумно, изкривил уста в гримаса, прекалено едър, прекалено тежък в мрака, населен с крехки предмети, които му пречеха да мине, да се движи. Ругаеше тихо и отчаяно. Никога нямаше да успее! Вече два месеца залягаше до затъпяване. Огромните му ръчища, тъй сръчни навремето, когато трябваше да боравят с фини сечива, сякаш бяха изгубили чувствителността си сега, когато опипваха загадъчните релефи на системата. А и какъв смисъл имаше? Защо да се мъчи? За да може да чете „Клетниците“ или „Тримата мускетари“! Та четенето изобщо не го интересуваше! И никога не го е интересувало. Това беше известно на Кристиан. Тогава защо тя настояваше?

Читать дальше →