Безсъния

Начало книги

Току-що беше издърпал стола в средата на хола и вече беше седнал срещу вратата. Един стол от масивно дърво със странно висока облегалка, превишаваща каската му поне с петдесетина сантиметра. Сега големите бели и черни квадрати на мозайката му създаваха чувството, че е сам, изгубен по средата на шахматна игра; цар без поданици и без армия, в очакване на последния ход, който ще го матира. Прекалено слабото осветление от крушката в стаята на пазача не позволяваше да се видят стените. Сводът на тавана изпускаше прах, замрежен от мъглата на паяжините.

Изведнъж си помисли, че трябва да стане, да забие ръка в бездната около стола, за да се увери в присъствието на стени, но внезапен пристъп на тревога го остави прикован. Скамейка за молитви или кутия за милостиня — не можеше точно да прецени. Като че границите на сградата се бяха размили при допира с нощта, оставяйки висящи в космоса само няколко бели и черни плочки, осветени от задъхваща се, мъждукаща крушка. За миг главата му се замая. След това часовникът най-после удари осем и от огромния меден процеп за поща и колети, издълбан долу във вратата, блъвна нещо с метален звук. Дебелата дъбова врата (метър или два) не му позволи да чуе стъпките на пощальона, отдалечаващ се към другата страна на улицата. Той внимателно слезе от стола и приклекна в центъра на една черна плоча, която блестеше така, че отразяваше образа му, както би го направило едно леко замъглено огледало.

Читать дальше →