Вълшебната кутия

Начало книги

Хорис Кю спокойно би могъл да получи ролята на героя Ичабод Крейн в някой филм на Дисни. Той бе висок и непохватен и приличаше на зле сглобена кукла. Главата му беше прекалено малка, ръцете и краката — прекалено дълги, а ушите, носът, адамовата ябълка и косата му стърчаха на всички страни. Изглеждаше безобиден и глуповат, но не беше такъв. Той бе от онези хора, които притежаваха малко сила и не умееха да си служат с нея добре. Мислеше се за умен и мъдър, но не бе нито едно от двете. Беше като снежна топка, която винаги успяваше да се превърне в лавина. Ето защо представляваше опасност за всички, включително и за самия себе си, като най-често дори не осъзнаваше това.

Тази сутрин не правеше изключение.

Той се появи по градинската пътечка и без да се бави тръгна към двукрилната врата, като преодоляваше разстоянието с големи провлечени крачки. Тръшна вратата зад себе си, сякаш раздразнен от това, че тя не се бе отворила от само себе си и продължи нататък, към господарската къща. Не поглеждаше към множеството летни цветя, поникнали в своите прекалено грижливо заравнени лехи, към внимателно подрязаните храсти или към скоро боядисаните дървени решетки за растения. Не си правеше труда да вдишва приятните аромати, които изпълваха топлия сутрешен въздух на северен Ню Йорк. Не погледна дори за миг двете червеношийки, които чуруликаха в ниските клони на старата мъхната цикория в средата на широката поляна пред имението. Като пренебрегваше всичко наоколо, той препускаше единствено с мисълта за дължимите пари.

Читать дальше →