Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Начало книги

Старецът се появи сякаш от нищото. Пограничникът бе седял в очакване да го забележи, прикрит в сенките на гората на склона, наблюдавайки цял Стрелехайм и пътищата, водещи към него. Пълната луна ясно осветяваше местността в радиус от десет мили, но той не успя да види пристигането на стареца. Това го изнерви и смути, а фактът, че появата му всеки път бе така неочаквана, не го успокои особено. Как го правеше? Пограничникът бе прекарал почти целия си живот в тази страна и бе оцелял благодарение на съобразителността и опита си. Умееше да вижда неща, които другите не можеха да забележат. Проследяваше пътя на животните по лекото разклащане на високите треви. Определяше точното им местоположение и бързината на движението им. Но не бе успял да забележи един старец в ясна лунна нощ и то в откритата равнина, дори и когато очакваше появата му. Не го успокояваше особено и това, че старецът го откри така лесно. Движеше се встрани от пътечката, с бавни, премерени крачки. Беше свел леко глава, очите му искряха в сянката на качулката. Носеше черен плащ, като всеки друид, и силуетът му се открояваше по-тъмен в сенките, в които се прислоняваше. Не беше едър, нито висок, нито мускулест, но създаваше впечатление за твърдост и целеустременост. Очите му, когато проблясваха от сянката на качулката, бяха бледозелени. Но понякога изглеждаха бели, като кост, особено сега, когато мракът изсмукваше всички багри и оставяше на света само нюансите на сивото. Погледът му светеше като на звяр, сякаш отразяваше оскъдната светлина — пронизващ и хипнотичен. Светлината озаряваше и лицето му, правеше видими дълбоките бръчки, които го прорязваха от челото чак до брадичката, и играеше по издатините и вдлъбнатините на древната му кожа.

Читать дальше →