Небесните господари

Начало книги

Не много далеч нещо започна да крещи пронизително като в ужасна агония. Джан погледна към стражарката. Тя сви загорелите си рамене и каза:

— По звука изглежда, че някое камшично дърво е уловило голямо влечуго.

Като се опитваше да не обръща внимание на опъващите нервите викове, Джан отново погледна към пантерата.

— Казах ти вече — извика й тя. — Нямаме нужда от котки, но ти благодаря все пак.

Пантерата с нищо не показа, че има намерение да си тръгне и остана седнала на задните си лапи с поглед, отправен нагоре към Джан.

— Аз работи добре за вас, хваща вредни животни, обикаля и пази ваши стени през нощ — каза тя с високия си съскащ глас.

Джан се вгледа по-внимателно в животното. Беше могъщ звяр и поне наглед в добро здраве. Условията в пустошта трябва да са станали наистина лоши, щом такова животно бе готово да преглътне унижението и да предложи силите си на хората. Забеляза дълъг белег на десния му хълбок. Изглеждаше пресен.

Читать дальше →