Килн хора

Начало книги

Трудно е да останеш учтив и приветлив, докато се бориш за живота си, дори когато той не струва кой знае колко.

Дори когато си просто една буца глина.

Нещо хвърлено — мисля, че камък — удари тухлената стена на сантиметри от мен. Остри като жила песъчинки се забиха в лицето ми. Нямаше къде другаде да се скрия освен зад една препълнена кофа за боклук. Сграбчих капака й и го вдигнах.

Точно навреме. Втори снаряд се стовари върху капака и вместо гърдите ми огъна пластмасата.

Някой ме беше спипал.

Само преди минути алеята изглеждаше подходящо място, където да мога да се скрия и да си поема дъх. Но сега хладната й тъмнина ме бе предала. Дори един дубъл излъчва известно количество телесна топлина. Бета и бандата му не носят пушки в тази част на града — не биха посмели, — но прашките им са оборудвани с уреди за инфрачервено виждане.

Трябваше да избягам от измамната тъмнина. Докато стрелецът презареждаше, вдигнах импровизирания си щит и се втурнах към ярко осветения район на „Одеон“.

Читать дальше →