Съветът на злото

Начало книги

Десантният отряд изплува тихомълком от океана, подобно на привидение.

Джейк Хънтър ги наблюдаваше от позицията си на скалите. После стисна юмрук. Кожената му ръкавица скръцна. Объркването и гневът му сякаш увеличиха суперсилите му. След всичките предателства, лъжи и насилие, от които бе заобиколен напоследък, се чувстваше по-силен от всякога. Усети по върховете на пръстите боцкането на иглички.

— Предатели… Жалко за ръкавиците — промърмори той едва чуто, а ноктите му разкъсаха върховете на пръстите на ръкавиците, пораснаха и се удебелиха като котешки. Превърнаха се в остри като бръснач свирепи нокти, които проблясваха като черен мрамор на лунната светлина.

Допреди седмица той бе най-обикновено момче. А сега имаше суперсили и го издирваха по целия свят: за кражба, отвличане, изнудване; бе един от инструментите, които скоро щяха да унищожат земята. Не беше зле за четиринайсетгодишен.

Скалната издатина, на която се намираше, стърчеше над заобикалящата я джунгла и му разкриваше целия остров. Той бе окъпан в сребристата светлина на пълнолунието, от която белият пясък на плажа искреше. Щеше да бъде същински рай, ако не беше фактът, че заради действията си Джейк бе изгубил всичко — семейството, приятелите и сигурността си. Изгубил бе целия си живот.

Читать дальше →