Живот във висшето общество

Начало книги

Да попиташ автора на един роман какво иска да каже с него, е все едно да помолиш кравата да анализира масленото съдържание на млякото си. Всъщност самопознанието проваля много по-голям брой писатели, отколкото алкохола или наркотиците. Първата грижа на всеки писател е не това, което е направил вече, а това, което прави понастоящем.

Не отричам, че всеки роман отразява нещо от убежденията на автора и от обществото, в което живее. Това е неизбежно: млякото носи вкуса на храната, която е погълнало животното. Или, за да бъдем по-точни, качеството на млякото зависи от качеството на тази храна. Трябва да се вземат пред вид и атмосферните условия, височината, оборът — млякото няма и не може да има вкуса на всички тези неща, но те оказват своето влияние.

И така „Живот във висшето общество“ разправя нещо за известна класа в днешна Англия. Употребявам термина „известна класа“ с всичките нюанси, които му придават неделните вестници, защото не познавам по-точен термин. Бих могъл, разбира се, да кажа, че тази „известна класа“ принадлежи към заможното общество или, за да бъда по-съвременен, към „средното висше общество“. Но да употребявам подобни термини би означавало да правя морална преценка, да издавам присъда. А това е нещо, което не мога да направя. За моите герои аз не съм нито съдебен заседател, нито съдия; аз съм само секретар на съда и не само че не трябва да изразявам моите собствени схващания, но не е редно и вие да ме питате какви са те.

Читать дальше →