„Гнърите ислисат търфенията от“

Начало книги

Като чу за войната с Бобовия, Татко Шимелхорн си купи пакетиран обяд, уви своето тайно оръжие в амбалажна хартия и взе първия автобус направо за Вашингтон. Яви се на главния портал на Бюрото по тайните оръжия малко преди пладне, екипиран с обяд в кутия, брада и фагот.

Точно така — фагот. Свалил бе хартията от тайното оръжие. То приличаше на фагот. Разликата не личеше.

Ефрейтор Джери Коливър, който беше на пост пред портала, не бе наясно, че съществува такава разлика. Знаеше само, че Бюрото по тайните оръжия си е жива шашма и затуй е основано, та смахнатите да не се навират навсякъде, и че охраняването на тоя обект си е гадна работа, и че остава още цял следобед до срещата му с Кейт.

— Топро утро, момче фойниче! — изрева Татко Шимелхорн.

Ефрейтор Коливър смигна на двамата войници, които се препичаха заедно с него на стъпалата на караулното помещение.

— Ела пак по Коледа, дядо Коледа — рече той. — Затворено е за инвентаризация.

Читать дальше →