Където злото властва

Начало книги

Под леглото няма никакви чудовища.

Той се опитваше да диша равномерно и да е много, много тих. Всеки един звук можеше да го издаде. Ако не вдигаше шум, лошият чичко нямаше да го намери, щеше да се обърне и да си тръгне. И всичко щеше да бъде наред? Но дошлият щеше да вземе майка му със себе си.

Момчето бе видяло само една ръка. Ръкавът бе от същия груб плат, от който бе и бащиният му гащеризон. Баща му го обличаше, когато поправяше спортното колело или майстореше нещо.

Космическият кораб, който момчето бе сглобявало почти цяла седмица, се бе счупил и детайлите му се търкаляха по пода. Някои от тях лежаха под леглото, съвсем близо до скривалището му. Тичайки през спалнята, то бе бутнало кораба от масата. Масата му бе зелена и пластмасова. Бяха я купили с баща му от „Икеа”. Момчето се страхуваше, че психарят долу е чул шума, с който частите „Лего” се бяха изсипали на пода. Играчката Люк Скайуокър, за която бе мечтало толкова дълго и която родителите му бяха подарили наскоро, за рождения му ден, се търкаляше току до носа му и пулеше черните си празни очи.

Читать дальше →