Червена херинга без горчица

Начало книги

В края на масата потрепваше тънка свещ, чиято бледа светлина се отразяваше от големите месингови халки на ушите на циганката и отлиташе да угасне някъде в тъмните ъгли на шатрата.

Черна коса, черни очи, черна рокля, намазани с червен руж бузи, червени устни и глас, с който несъмнено можеше да се сдобиеш само след като изпушиш половин милион цигари.

Сякаш за да потвърди подозренията ми, старицата така се разкашля, че крехкото й тяло се разтресе в отчаян опит да си поеме въздух. Звучеше като че в белия й дроб се е заплела голяма птица, която пляска с криле, за да се освободи.

— Добре ли сте? — попитах аз. — Ще отида да потърся помощ.

Десет минути по-рано сякаш зърнах доктор Дарби в църковния двор да спира и да разменя по някоя дума на всяка сергия на панаира. Но преди да успея да помръдна, циганката хвана с мургавата си ръка дланта ми върху покривката от черно кадифе.

— Не, недей. Непрекъснато ми се случва — рече тя и пак се разкашля.

Читать дальше →