Жени

Начало книги

Сякаш бе запалена светлина в зелена стая.

Океанът пламна. Бяла фосфоресценция се размърда и се надигна като мъгла над морето в есенна утрин. Мехури се надигнаха от гърлото на някакво скрито морско дефиле.

Бе като мълния, ако приемем морето за зелено небе. И усещаше. Бе стара и прекрасна. Издигна се лениво от дълбините. Черупка, тревичка, мехур, водорасло, проблясък, шепот. В недрата й се спотайваха подобни на мозъци корали, приличащи на очи семки на жълт келп, морска трева като коса. Растеше с приливите, с вековете, събираше и трупаше и съхраняваше в себе си самоличности и древна прах, мастила на октоподи и всички дребни неща на морето.

Докато не започна да усеща.

Бе блестящ зелен разум, дишащ в есенното море. Нямаше очи, но виждаше, нямаше уши, но чуваше, нямаше тяло, но чувстваше. Бе част от морето. И бидейки морска, можеше да бъде единствено жена.

По никакъв начин не приличаше на мъж или жена. Но имаше женско поведение — подмилкващо се, лукаво, потайно. Движеше се с женска грация. Съдържаше цялото коварство и злина на суетна жена.

Читать дальше →