Желанието

Начало книги

Виелицата докосва студения прозорец. Огромният празен дом скърца под поривите на вятъра.

— Какво? — питам.

— Не съм казвал нищо. — Чарлз Саймънс седи пред мен до камината и рони царевица за пуканки в голяма метална чиния. — Нито дума.

— Дявол да го вземе, Чарли, ама аз чух…

Млъквам, гледам как снега засипва улиците и полетата в далечината. Най-подходящата нощ да се промъкват привидения и да надничат вътре.

— Счуло ти се е.

Нима — мисля си аз? Има ли природата глас? Имат ли език нощта, времето, снегът? Какво е онова, което слепва мракът навън с душата ми тук? И снегът ли бушува на улицата, или е натрупаното дълго минало? Може би желанията и отчаянията разговарят на собствен език?

— Господи, Чарли, мога да се закълна, че ти току-що каза…

— Какво съм казал?

— Каза: „Намисли си едно желание“.

— Това ли казах?

Смехът му ме кара да се обърна. Продължавам да гледам падащия сняг и казвам това, което трябва:

Читать дальше →