Ужасният палеж в Имението

Начало книги

Вече близо половин час се криеха при къщичката на вратаря. Бутилка от най-доброто обикаляше от ръка на ръка. След като към шест вечерта вратарят най-сетне бе отнесен в леглото, мъжете се промъкнаха по пътеката към огромната къща, във всеки прозорец на която имаше светлина.

— Това е мястото — рече Риърдън.

— По дяволите, какво искаш да кажеш с това? — викна Кейси. — Цял живот го гледаме — добави по-тихо.

— Вярно е, но откакто почнаха Бедите, започна да изглежда съвсем различно — каза Кели. — Като играчка в снега.

Точно такава я виждаха всичките четиринайсетима — огромна игрална площадка, разположена на полегатите склонове в пролетната вечер.

— Носиш ли кибрит? — попита Кели.

— Нося ли… а бе ти за какъв ме мислиш?!

— Просто питам дали носиш, само това.

Кейси затършува из джобовете си. Накрая изруга.

— Не нося.

— Ох, голяма работа — обади се Нолън. — Ще намерим кибрит вътре. Ще им заемем няколко клечки. Хайде.

Читать дальше →