Ухание на сарсапарила

Начало книги

Три дни подред господин Уилям Финч стоеше тихо в полумрака на тавана от сутрин до вечер. Ноември бе към края си и три дни господин Финч стоеше така сам-самичък и чувстваше как самото Време тихо и безмълвно се сипе на бели снежинки от безкрайното студено стоманено небе, засипва с пух покрива и напудря стрехите. Стоеше със затворени очи. Таванът, подмятан в морета от вятър в дългите сиви дни, скърцаше с всяка своя кост и отърсваше древна прах от греди, изкривени дъски и летви. Около него се чуваха стонове и въздишки, а той стоеше и вдишваше елегантните сухи аромати и усещаше древните наследства. Ах. Ах.

Долу жена му Кора се вслушваше, но не го чу нито веднъж да крачи или дори да помръдне. Стори й се, че го чува само как диша — бавно, като старо прашно духало, сам горе във ветровития таван.

— Ама че нелепица — промърмори тя.

Когато на третия ден забърза надолу за обяд, той се усмихна на мрачните стени, на нащърбените чинии, на издрасканите сребърни прибори и дори на жена си!

Читать дальше →