Смъртта и девата

Начало книги

Далеч-далеч зад планини и гори живееше Старицата. Деветдесет години тя прекара заключена, не отваряше вратата никому — ни на вятъра, ни на дъжда, ни на сивоперите врабци, ни на босоногите малчугани. Достатъчно е само да приближиш до глухо затворените капаци на прозореца, и тя вече крещи:

— Махай се оттук, Смърт!

— Не съм Смъртта — отвръщаха.

А тя:

— Смъртта си, знам те. Днес си се направила на момиче, но под луничките виждам костите!

Или почука някой друг.

— Виждам те, Смърт! — вика Старицата. — Ха тъй, днес си се направила на точилар! Пък аз с две брави съм заключила и още с три катинара. Всички процепи съм натъпкала с хартия, в дупките съм напъхала ширити, коминът е задръстен от сажди, прозорците са целите в паяжина, а жиците скъсах, че да не се промъкнеш ведно с тока. И телефон си нямам, за да не ме вдигнеш посред нощ и да съобщиш за смъртния ми час. И ушите съм си запушила с парцали — колкото щеш си говори, все едно — не те чувам. Такива ми ти работи, чипоносо, махай се!

Читать дальше →