Синята бутилка

Начало книги

Стълбовете на слънчевите часовници лежаха изпопадали на белите камъчета. Птиците, реещи се някога в небето, сега летяха в древните небеса от скала и пясък, песните им бяха замлъкнали. Дъната на мъртвите морета бяха покрити с прах, която засипваше земята, щом вятърът решеше да пресъздаде древните истории за потопи. Градовете представляваха хамбари на мълчанието, спряло и съхранено време, басейни и фонтани на тишина и спомен.

Марс бе мъртъв.

Изведнъж в безкрайното безмълвие, някъде много отдалеч, се чу бръмчене на насекомо, което се усилваше сред жълто-кафявите хълмове, изпълни пронизания от слънцето въздух, докато магистралата не завибрира и прахта не започна да се сипе с шепот в старите градове.

Бръмченето спря.

В трептящата тишина на деня Албърт Бек и Ленард Крейг седяха в стария автомобил и гледаха мъртвия град, неподвижен под погледа им, но очакващ техния вик:

— Здравей!

Кристална кула се разпадна в мек прашен дъжд.

Читать дальше →