Призраците на новото

Начало книги

Не бях ходил в Дъблин от години. Обикалях целия свят — навсякъде без Ирландия — и ето че по-малко от час след пристигането ми в „Роял Хайберниън“ телефонът звънна. Самата Нора, Бог да я благослови!

— Чарлз? Чарли? Чък? Богат ли си най-сетне? И богатите писатели купуват ли прочути имения?

— Нора! — Разсмях се. — Няма ли да се научиш да казваш здрасти?

— Животът е прекалено къс за здрасти, а сега няма време дори и за подобаващо довиждане. Би ли могъл да купиш Грайнуд?

— Нора, Нора, какви ги говориш? Фамилната ви двестагодишна къща? Какво ще стане с ирландския светски живот, купони, питиета, клюки? Не можеш да зарежеш всичко това!

— Мога и ще го направя. Ох, имам купища пари, дето ме чакат под дъжда в този момент. Но, Чарли, Чарлз, в момента съм сама в къщата. Прислужниците избягаха да помагат на Ага. И тази вечер, Чък, се нуждая от писател, който да види Призрака. Настръхна ли ти кожата? Ела. Имам тайни и дом за раздаване. Чарли, ох, Чък, Чарлз.

Читать дальше →