Площадката

Начало книги

Хиляди пъти преди и след кончината на жена си господин Чарлз Ъндърхил бе минавал покрай площадката на отиване и връщане от работа, без да й обръща никакво внимание. Нито я харесваше, нито изпитваше неприязън към нея; едва си даваше сметка за съществуването й.

Но днес сестра му Керъл, която вече шести месец заемаше празното място на масата, подхвана темата.

— Джим е вече почти тригодишен — каза тя. — Утре ще го заведа на площадката.

— Площадката? — повтори господин Ъндърхил.

В офиса си написа бележка и я подчерта с черно мастило: Виж площадката.

Грохотът на влака още не бе отшумял в тялото му, когато тръгна през градчето по обичайния път към къщи; беше пъхнал вестника под мишница, за да не се зачете в парка. И тъй, в пет и десет следобед Ъндърхил стигна до желязната ограда и отворената врата на площадката и дълго стоя замръзнал на място, вперил поглед в нея…

Отначало му се стори, че няма абсолютно нищо за гледане. След това обаче се откъсна от обичайния си вътрешен монолог и сцената бавно се фокусира пред него, подобно на размазан телевизионен образ.

Читать дальше →