Пламтящият човек

Начало книги

Раздрънканият форд се кандилкаше по изровения път и вдигаше жълти облаци прах, които се уталожваха едва подир час и оставаха да лежат неподвижно в полудрямката, вцепенила света в средата на юли. Някъде в далечината се спотайваше езерото — студеносин скъпоценен камък сред сгорещената зелена трева. Нева и Дъг се клатушкаха в тенекията, скрепена с нажежени болтове. На задната седалка се въргаляше термос с лимонада, а в скута на Дъг втасваха пикантни сандвичи с шунка. И момчето, и лелята поемаха горещия въздух, а разпаленият им разговор надминаваше и тази температура.

— Аз съм гълтач на огън — подхвърли Дъглас. — Въздухът направо пари като го гълтам. Кога най-после ще стигнем езерото?

Изведнъж пред тях се появи човек.

Разкопчаната риза разкриваше загоряло от слънцето тяло, косата бе с цвета на узряло жито, а очите пламтяха със син огън сред гнезда от бръчици, понеже примигваше на силното слънце.

Читать дальше →