Огризка писка

Начало книги

По пътя към гробището Менвил реши, че трябва да вземат нещо за хапване, така че спряха при една крайпътна сергия до портокалова горичка. Върху нея бяха наредени банани, ябълки, боровинки и разбира се, портокали.

Избра две великолепни, големи, лъскави ябълки и подаде едната на Смит.

— Това пък защо? — попита Смит.

— Яж, яж — със загадъчна физиономия отвърна Менвил. Оставиха саката си в колата и изминаха пеш разстоянието, което оставаше до гробището.

Минаха през портала и вървяха дълго, докато не стигнаха до един паметник.

Смит погледна надписа.

— Ръс Симпсън. Не беше ли твой стар приятел от гимназията?

— Да — каза Менвил. — Точно той. Един от бандата. Всъщност най-добрият ми приятел. Ръс Симпсън.

Постояха малко, отхапваха от ябълките си, дъвчеха мълчаливо.

— Сигурно е бил много специален — обади се Смит. — Толкова път измина. Но не донесе цветя.

— Не, само ябълките. Ще видиш.

Смит се загледа в паметника.

Читать дальше →