Най-доброто от всички възможни светове

Начало книги

Двамата седяха мълчаливо във влака, който се клатушкаше в студения декемврийски здрач от една гара до друга. Когато дванайсетата спирка остана зад тях, по-възрастният се размърда.

— Идиот, ама че идиот! — промърмори под нос.

— Какво? — попита по-младият и вдигна поглед от разгърнатия „Таймс“.

По-възрастният кимна намръщено.

— Видяхте ли как онзи глупак скочи и се запрепъва след жената, която миришеше на „Шанел“?

— О, онази ли? — Младият сякаш не можеше да реши дали да се смее, или да се почувства потиснат. — И на мен ми се случи веднъж да сляза от влака след нея.

Другият изсумтя и затвори очи.

— И аз така. Преди пет години.

Младият зяпна спътника си, сякаш бе намерил приятел на най-невероятното място.

— И с вас… и с вас ли се случи същото, когато стигнахте края на платформата?

— Може би. Да чуя.

— Ами… бях на двайсет стъпки зад нея и я настигах бързо, когато мъжът й спря пред гарата с цяла кола деца! Бам! Вратата на колата се затръшна. Тя замина, а усмивката й остана като на Чеширския котак. Намръзнах се половин час, докато дойде следващият влак. Бог ми е свидетел, добър урок ми беше това.

Читать дальше →