Момчета! Отглеждайте гигантски гъби във вашите мазета!

Начало книги

Хю Фортнъм се събуди от съботната суматоха. Остана да лежи със затворени очи, поглъщаше с наслада всеки звук.

Долу в тигана се пържеше бекон; Синтия го събуждаше с вкусотии вместо с викове.

В другия край на коридора Том вземаше душ.

А чий далечен глас вече проклинаше времето и сезоните сред бръмченето на пчели и водни кончета? Госпожа Гудбоди ли? Да. Християнската великанка, извисяваща се цели шест стъпки на бос крак, невероятна градинарка, осемдесетгодишна вегетарианка и градски философ.

Той стана, откачи мрежата на прозореца и показа глава навън, за да чуе вика й.

— Ето ви! Ето ви и това! Сега ще ви дам да се разберете! Ха!

— Щастлива събота, госпожо Гудбоди!

Старицата замръзна в облака спрей срещу насекоми, пръскан от огромно пръскало.

— Глупости! — изкрещя тя. — Какво й е хубавото с всички тия зверове и досадници?

— Този път какви са? — викна й Фортнъм.

— Не искам да го казвам и на свраките, но… — тя се огледа подозрително, — какво ще кажете, ако споделя, че бях в първата линия на отбраната срещу летящите чинии?

Читать дальше →