Машината за щастие

Начало книги

В неделя сутринта Лио Ауфман вървеше бавно из гаража, сякаш очакваше някоя дъска, жица, чук или гаечен ключ да скочи и да закрещи: „Почни оттук!“ Но нищо не подскочи, нищо не крещеше, че иска да бъде в началото.

Каква трябваше да бъде Машината за щастие? Може би нещо, което можеш да носиш в джоба си?

Или пък нещо, което носи самия теб в собствения си джоб?

— Едно обаче е абсолютно сигурно — рече той на глас. — Трябва да бъде ярка!

Постави кутия оранжева боя в средата на работната маса, взе един речник и тръгна към къщата.

— Лена? — Погледна в речника. — Чувстваш ли се „доволна, задоволена, радостна, възхитена“? Чувстваш ли се „късметлийка“? Смяташ ли, че нещата вървят „успешно и подходящо“ за теб?

Лена спря да реже зеленчуците и затвори очи.

— Прочети отново първото, моля.

Той затвори речника.

— Какво толкова съм направил, че трябва мислиш цял час, преди да ми отговориш? Попитах те за просто да или не? Значи не си „доволна, задоволена и радостна“, така ли?

Читать дальше →