Клоун в кутия

Начало книги

Гледаше през прозорците към студеното утро, хванал в ръце Клоуна на пружина, който надникваше през ръждивия капак. Както и да се мъчеше, той не изскачаше с вик, не развяваше кадифените си ръкавици и не се клатеше във всички посоки с безумната си изрисувана усмивка. Стоеше смачкан под капака в затвора си, стегната намотка върху стегната намотка. Поставиш ли ухо на кутията, можеш да усетиш налягането вътре, страха и паниката на хванатата в капан играчка. Все едно държиш в ръката си нечие сърце. Едуин не можеше да каже дали кутията пулсира, или това е кръвта в собствената му ръка, стиснала капака.

Захвърли кутията и погледна към прозореца. Дърветата ограждаха къщата, която пък ограждаше него. Зад тях не можеше да се види. Опиташе ли се да открие друг Свят отвъд тях, дърветата започваха да се клатят от вятъра, за да сложат край на любопитството му, да спрат очите му.

— Едуин! — Майка му чакаше зад него и нервно сърбаше сутрешното си кафе. — Стига си зяпал. Ела да закусиш.

Читать дальше →