Каналът

Начало книги

Дъжд плющя цялата вечер и светлината на фенерите едва се процежда през пелената му. Двете сестри седят в столовата. По-голямата, Джулия, бродира покривка. По-малката Ана стърчи до прозореца, загледана в тъмната улица. Прилепила е чело до стъклото и неочаквано казва:

— Никога досега не съм се сещала за това.

— За кое? — пита Джулия.

— Сега ми хрумна. Там има истински град под града. Мъртъв град съвсем под краката ни.

Джулия прехапва устни и отново заработва с иглата.

— Махни се от прозореца. Дъждът те натъжава.

— Не, наистина. Мислила ли си някога за тези канали? Минават под целия град, под всички къщи и отиват направо в морето. По тях може да се върви, без да навеждаш глава — бърбори Ана, вдъхновена от дъжда, който се сипе от черното небе, барабани по водостоците и изчезва в решетките на канализацията. — Ти би ли искала да живееш в канал?

— Ами!

— Че то е забавно! Да гледаш хората през процепи. Ти ги виждаш, а те — не. Като едно време, когато си играехме на криеница. Уж те няма, а знаеш всичко за тях. Аз бих опитала…

Читать дальше →