Какво ли е станало със Сали?

Начало книги

Някой засвири на старото пиано, някой запя и някой, самият аз, се замисли. Думите на песента бяха бавни, нежни и тъжни:

Затананиках си. Спомних си още няколко думи.

— Някога познавах една Сали — казах аз.

— Нима? — без да поглежда към мен, рече барманът.

— Наистина — отвърнах аз. — Най-първото ми гадже. Като в тази песен, кара те да се чудиш какво ли се е случило с нея. Къде е тази вечер? И май единственото, което можеш да направиш, е да се надяваш, че е щастливо омъжена и има пет деца. И че съпругът й не закъснява вечер повече от веднъж седмично, и че си спомня или пък не си спомня рождените й дни, всъщност както й харесва.

— Защо не я потърсиш? — попита барманът, като продължаваше да не гледа към мен и лъскаше някаква чаша.

Бавно отпих от брендито си.

Хората край пианото завършваха песента. Слушах със затворени очи.

Пианото замлъкна. Последваха тихи разговори и смях.

Оставих празната си чаша на бара, отворих очи и около минута я зяпах.

Читать дальше →