Хайде всички да убием Констанс

Начало книги

Беше бурна и безлунна нощ.

Не е ли това един от начините да грабнеш читателя?

Е, добре тогава, беше бурна и безлунна нощ и дъждът се лееше като из ведро над Венис, Калифорния, а небето се раздираше от мълнии. Валеше още от залез-слънце и явно нямаше никакво намерение да спира преди зори. Нито една жива душа не си подаваше носа навън в този потоп. Щорите на бунгалата бяха спуснати под бледосинкавите отблясъци, където бухали вещаеха зли поличби или нещо още по-лошо. Единственото, което се движеше на десет километра околовръст, бе Смъртта.

И някой, който бягаше бързо пред нея.

За да похлопа на тънката ми като картон входна врата с изглед към океана.

И да ме стресне, приведен над пишещата машина, копаещ гробове — моят цяр срещу безсъние. Тъкмо бях хванат в капана на една катакомба, когато чукането на прага долетя сред гръмотевиците.

Отворих широко и кого да видя — Констанс Ратиган.

Или както всички й викаха, просто Ратиган.

Читать дальше →