Фи фай фо фум

Начало книги

Целият мокър, пощальонът се приближи по тротоара под горещото лятно слънце. По носа му се стичаха капки пот, пръстите му бяха залепнали за издутата кожена чанта.

— Да видим. Следващата къща е на Бартънови. Три писма. Едно за Томас К., едно за жена му Лиди и едно за старата баба. Че тя още ли е жива? Как издържат толкова дълго?

Той пъхна писмата в кутията и замръзна на място.

Изрева лъв.

Пощальонът се ококори и отстъпи.

После вратата рязко се отвори на обтегнатата пружина.

— Добрутро, Ралф.

— Добрутро, госпожо Бъртън. Току-що чух вашия домашен лъв.

— Какво?

— Лъв. В кухнята ви.

Тя се заслуша.

— А, това ли? Нашият Боклуратор. Нали знаеш — устройство за унищожаване на боклук.

— Съпругът ви ли го купи?

— Да. Вие мъжете с вашите машини… Това нещо поглъща всичко заедно с кокалите.

— Внимавайте. Може да изяде и вас.

— Не. Аз съм укротителка на лъвове. — Тя се засмя и се заслуша. — Наистина реве като лъв.

— При това гладен. Е, довиждане.

Читать дальше →