Езерото

Начало книги

Вълната ме изхвърли от света, в който птиците са в небето, децата — на плажа, а мама — на брега. За част от мига ме скова някакво зелено безвълвие, но после всичко се върна обратно — небето, пясъкът и децата. Излязох от езерото, а там ме очакваше светът — едва ли се бе променил, докато ме е нямало. Мама започна да ме трие с кърпа.

— Стой така да изсъхнеш — рече тя.

Стоях и гледах как слънцето изпива водните капчици от ръцете ми. Вместо тях се появяваха пъпчици като по кожата на проскубана гъска.

— Вятърът се усили — каза мама. — Наметни си хавлията.

— Чакай да се порадвам на гъшата си кожа.

— Харолд! — отсече строго тя.

Наметнах хавлията и започнах да гледам как вълните се гонят, за да рухнат накрая на брега. Падаха майсторски, елегантно — дори пияниците не могат да падат така грациозно.

Бяха последните дни на септември, когато без всякакви видими причини животът става някак печален. Плажът е пуст и поради това по-голям. Деца тичат подир топката вяло — и те усещат, че щом дойде есента, всичко свършва.

Читать дальше →