Джуджето

Начало книги

Ейми мълчаливо наблюдаваше небето.

Беше една от онези неподвижни, горещи летни нощи. Празното бетонно скеле на кея, навързаните червени, бели и жълти крушки като горящи насекоми във въздуха над дървената празнота. Управителите на различните карнавални атракции стояха надолу по улицата — топящи се восъчни статуи, сляпо втренчени, без да говорят.

Двама клиенти бяха минали преди час. Сега тия самотни души бяха във влакчето на ужасите, крещейки убийствено щом мъртвата му маса се гмурнеше от една празнина в друга.

Ейми тръгна бавно по крайбрежната улица, държейки няколкото изтъркани дървени обръча в изпотените си ръце. Спря зад будката за билети, която стоеше пред ОГЛЕДАЛНИЯ ЛАБИРИНТ. Видя се разкривено отразена в трите вълнисти огледала навън. Хиляда уморени отражения на самата нея се разтваряха в коридора навътре — горещи образи сред толкова много чиста студенина.

Тя влезе в будката и остана задълго вгледана в тънкия врат на Ралф Бенгхарт. Той стискаше незапалена цигара между дългите си редки и жълти зъби, подреждайки разбъркан пасианс върху плота за билети.

Читать дальше →