Брегът по залез-слънце

Начало книги

Том се заслуша, нагазил до коляно във водата, с плавей в ръка.

Бе късен следобед. Къщата, намираща се нагоре към Крайбрежната магистрала, тънеше в мълчание. Вече не тропаха шкафове, не щракаха заключалки, не се чупеха по невнимание вази, не се затръшваха за последно врати.

Чико стоеше на бледия пясък и промиваше ситото си, събираше изгубени монети.

— Остави я — рече той на Том, без да се обръща към него.

Така бе всяка година. За около седмица или месец от прозорците на дома им се лееше музика, покрай парапета на верандата се появяваха нови саксии с мушкато, вратите и стълбите се покриваха със свежа боя. Дрехите на жицата за простиране се сменяха от арлекинови панталони до тесни модни облекла и прекрасни мексикански рокли, сякаш бели вълни се разбиваха зад къщата. Вътре картините се сменяха — имитациите на Матис отстъпваха място на псевдоиталиански Ренесанс. Понякога, като вдигнеше поглед, можеше да види някоя жена да си суши косата като ярък жълт флаг на вятъра. Друг път флагът бе черен или червен. Понякога жената бе висока, понякога ниска на фона на небето. Но никога нямаше две жени наведнъж, винаги само една. А накрая настъпваше ден като този…

Читать дальше →