Записки от една голяма страна

Начало книги

През 1996 година, в края на лятото, Саймън Келнър — мой стар приятел, а освен това и изключително мил човек — ми се обади по телефона в Ню Хемпшър и ми предложи да публикувам всяка седмица по едно есе за Америка в „Мейл он Сънди“, където работеше отскоро като редактор. През изминалите години Саймън неведнъж бе успявал да ме убеди да върша всякаква работа, за която не бях в състояние да отделям време, но този път беше напълно изключено да приема.

— Не — отвърнах веднага. — Не мога. Съжалявам. Не мога да се ангажирам с това.

— Ще можеш ли да започнеш от идущата седмица?

— Саймън, ти май не разбираш. Не мога да приема.

— Решихме, че можем да наречем поредицата „Записки от една голяма страна“.

— Саймън, ще ви се наложи да я наречете „Празно място в началото на списанието“, защото няма да мога да я напиша.

— Прекрасно — отбеляза той малко разсеяно. Имах впечатлението, че същевременно се занимава с нещо съвсем различно — например с кастинг на модели за бански костюми. Тъй или иначе, постоянно закриваше микрофона с ръка, за да дава ценни редакторски напътствия на хората около себе си.

Читать дальше →