Убийството на Тутанкамон

Начало книги

При египтолозите е напълно нормално цял екип от специалисти да работи по определен проблем и тази книга не е изключение. Когато на мен ми изневеряваха познанията, което се случваше често, колегите ми винаги бяха готови да се притекат на помощ. В областта на лабораторно-медицинските анализи извадих двоен късмет, защото много от лабораторните специалисти ми бяха лични приятели и можех да им се обаждам в най-странни и неудобни часове. Д-р Джералд Ъруин, завеждащ радиологичното отделение в „Уинтроп юнивърсити хоспитал“, който първи допусна, че е възможно Тутанкамон да е поживял доста време след като е бил ударен в тила, непрекъснато ме консултираше при написването на тази книга. Д-р Майкъл Зимерман, директор на клиничнага лаборатория на медицинския център „Меймонайдс“ в Бруклин, Ню Йорк, прочете една от най-ранните версии на ръкописа и направи някои важни предположения за действителната причина за смъртта на Тутанкамон след нанесения му удар по главата. Д-р Майкъл Пери, завеждащ отделение Травматична радиология в медицинския факултет на университета в Мериленд, също направи някои важни предположения относно хипотезата, че Тутанкамон наистина е забавил смъртта си. Както винаги, извлякох полза от разговорите с Роналд Уейд, директор на Щатския съвет по анатомия в Мериленд. В Египет д-р Фаузи Габела, завеждаща на гомичното отделение в болницата „Каср ел Айни“, любезно ми позволи да изследвам двата човешки ембриона, намерени в гробницата на Тутанкамон. Д-р Назри Искандер, който отговаря за опазването на мумиите в Египетския музей в Кайро, изключително ми помогна, като ми предостави мумията на дядото на Тутанкамон, Аменхотеп III. Трябва да благодаря и на колегите си от Асоциацията по палеопатология, които винаги с желание разговаряха за медицинските аспекти на случая.

Читать дальше →