Акула

Начало книги

Войната дойде и си отиде, но се върна при него след осемнадесет години.

Фолджър трябваше да се досети още когато изчезна пасажът от дребни рибки. Трябваше, но беше прекалено зает да стабилизира клетката на десет метра дълбочина и после да отвори горната врата. Докато се измъкваше от клетката, той се наслаждаваше на мътнозелената пелена на Южния Атлантик. Фолджър докосна с език чувствителния микрофон в долния край на маската и предаде закодирано съобщение: „Запитване — Валери — Местонахождение“. Повтори го два пъти. В слушалките му нещо изпука, но отговор нямаше.

Нещо се движеше в ляво от него — масивно, сиво, по-тъмно от водата. И в следния миг Фолджър видя двете блестящи очи. Тялото й изскочи от мрака и се понесе към него със скоростта на торпедо.

Грешката беше на Фолджър и за малко да му струва живота. За един кратък миг си помисли, че първо нападателят ще направи кръг около своята плячка. Но голямата бяла акула се насочи право към него, раззинала паст. Фолджър виждаше само редовете от блестящи бели зъби, нищо друго освен зъбите.

Читать дальше →