Залата на огледалата

Начало книги

Само за миг си помисляш, че това е временна слепота — този неочакван мрак, появил се в яркия следобед.

Това трябва да е слепота, смяташ ти, нима толкова скоро може да изчезне светлината и да те остави в пълна тъмнина?

След това изопнатите нерви на тялото ти съобщават, че стоиш прав, докато само преди секунда беше почти полегнал удобно в меко кресло. В двора на един приятел от Бевърли Хилс. Говореше за Барбара, твоята годеница. Барбара беше по бански — красива, със златист тен. Ти също беше по бански, сега вече не ги чувстваш на себе си. Докосваш с ръка бедрата си. Гол си. И стоиш прав.

Какво се е случило с теб, то е нещо повече от неочаквана смяна на светлината с мрак или от неочаквана слепота.

Протягаш напред ръка, опипваш пред себе си. Докосваш гладка повърхност, стена. Протягаш и двете си ръце встрани и всяка достига до ъгъл. Обръщаш се бавно. Още една стена, трета, четвърта. Намираш се в килер, квадратен, около четири фута. Ръката ти напипва дръжката на врата. Завърташ я и отваряш вратата. Тук има светлина. Вратата е към осветена стая. Стая, която никога преди това не си виждал.

Читать дальше →