Торнадо

Начало книги

— Слушаш ли ме, Майрън? — попита Карл Хърболд, после погледна свъсен своя съкилийник, поклати припряно глава и измърмори: — Тъп си като пън!

Майрън Хътс сякаш не чу обидата и продължи да се усмихва глупаво. Карл доближи лице.

— Стига си се хилил, Майрън! Говоря ти сериозно. Влезе ли ти нещо в тъпата тиква, която разнасяш на раменете си? Чу ли поне една думица от онова, което ти казах?

Майрън пак отхапа от шоколадовата вафла.

— Разбира се, че чух, Карл. Нали ми каза да слушам и да внимавам.

— Добре тогава.

Карл се поуспокои, но не бе съвсем сигурен, че другият е разбрал и дума от онова, което му е обяснил. Майрън не беше от хората, които ще наречеш умни. Коефициентът му на интелигентност едва ли надхвърляше десет.

Беше едър като канара и услужлив, но умственият му багаж не бе от най-завидните и заради това Карл се излагаше на опасността да се провали в плана си, който бе обмислил толкова внимателно. Имаше си и недостатъци да се хванеш с такъв ограничен човек като Майрън.

Читать дальше →