Размяната

Начало книги

Мелина Лойд изпрати въздушни целувки към бузите на близначката си.

— Поръчах италианско бяло вино. Студено, леко и с не твърде силен аромат, чиято миризма се долавя отдалеч, според сервитьора. Впрочем той идва.

Джилиън седна срещу нея. Сервитьорът й поднесе чаша „Пинто Гриджо“ и неволно заля ръката си, докато учудено въртеше обръснатата си глава ту към едната, ту към другата.

— Мили боже!

— Близначки сме — каза Джилиън, преди да й зададе въпрос.

— Нямам думи. Приликата е направо умопомрачителна.

Мелина хладно му се усмихна.

— Сестра ми би искала да поръча питие. Ако е удобно.

Тонът й, леден като виното, прогони захласването му.

— Разбира се — каза той и застана мирно като войник.

— Извинете. Какво да бъде, госпожо?

— Сода с много лед и резенче лимон, ако обичате.

— Ще донеса питието ви „prontamente“1 и ще ви изредя специалитетите на заведението за днес.

— Нямам търпение — промърмори Мелина, когато той се отдалечи.

Читать дальше →